Йога е философия, принцип, начин на живот. Тя е практическа дисциплина, която макар и дълго време да е била съхранявана от културата и традицията на хиндуизма, по никакъв начин не може да се асоциира само и единствено с духовните учения на Изтока. Йога не може да се побере в учението на нито един учител или школа. Тя живее собствен живот чрез тези, които я практикуват. В класическия си вид, Йога се приема за една от шестте основни философски системи на хиндуизма, но можем да намерим направления в християнството, исляма и будизма, които силно напомнят на йога като практики и философия.

Йога е набор от конкретни техники, които имат за цел да дадат на практикуващия директна опитност за Божественото. В най-общ смисъл можем да кажем, че йога е практичната част на всяка религия. Тя е изкуство, също както е и наука. Трудно бихме могли да я определим с едно изречение.

Често праведните християни се настройват негативно към йогата, която не познават. В същото време много от практикуващите йога пренебрегват мъдростта на Иисус и остават безразлични към него, асоциирайки го с недоверието и разочарованието си от християнството като цяло. Тази прикрита, а понякога и директна конфронтация пречи на духовно търсещите да излезнат от разделното мислене и да осъзнаят обединяващото единство в безкрайното разнообразие на божието творение.

Съвременното християнство, претърпяло през вековете драматични промени, съществено се отличава от ранната си форма, която е много по-близка до Изтока и до ученията на тогавашните велики йога учители, както и на самия Иисус. Множество сериозни съвременни автори, след задълбочени научни изследвания доказват, че реалните думи на Иисус в евангелията са сравнително малко. В трите синоптични евангелия на Марко, Матей и Лука, Иисус говори с кратки истории и алегории, като основен акцент е царството небесно и как то да бъде достигнато. Тези евангелия са доказано по-стари и съответно по-близки до реалните думи на Иисус. В евангелие от Йоан, Иисус говори чрез дълги и суфистицирани беседи, като акцент е неговата личност и мисия. Постепенно от учител, който разпространява практическо учение за индивидуално спасение, Иисус е превърнат в център на култ, който използва неговата личност като средсто за масово спасение.

С всяка година се разкриват все повече древни текстове, свързани както с християнството, така и с йога. Евангелието от Тома, ръкописите от Червено море и множество други текстове, които все още се разчитат дават коренно различен поглед над представите ни за учението на Иисус. Съвременници на Иисус са различни учители от южна Индия, наричани сиддхи (съвършени учители), които по поразително сходен с ранния християнски начин изразяват своите виждания и разбиране за Бог и за достигането му.

Някои от приликите в ученията им са:

  • Говорят чрез метафори и афоризми, лесни за рзбиране и запомняне от обикновените, често неграмотни слушатели.

  • Както Иисус, така и сиддхите се противопоставят на установените религиозни култове, като отричат ритуалът заради самият ритуал. Говорят за човешкото тяло като храм господен и приемат вътрешния ритуал за по-висш от външния. Самият Иисус заявява: „За три дни ще разруша този храм и пак ще го съградя“, визирайки собственото си тяло.

  • Нито Иисус, нито сиддхите се опитват да създадат религия. Те учат, че Бог присъства в света и във всеки, и за да го достигнем е необходимо да разширим съзнанието си, както и да внимаваме във взаимоотношенията си с другите.

  • В синоптичните евангелия личността на Иисус е спомената съвсем бегло. Той говори за себе си като за „син човешки“, макар, че в по-късното евангелие на Йоан вече се споменава като „син Божий“. Сиддхите също говорят изключително малко за себе си в трудовете си. Фокусът винаги е върху учението, а не върху автора.

  • Иисус набляга над идеята, че Бог, Отеца съществува и ни обича, и че за да го познаем трябва да се откажем от егоизма и привързаностите към света. Сиддхите акцентират над пречистването и пълното отдаване на божията милост като средство за духовно развитие.

  • Иисус периодично повтаря в синоптичните евангелия, че царството небесно е в нас самите. Тази концепция е основополагаща за почти всяка автентична школа в йога.

  • Иисус, както и сиддхите са силно ангажирани със социалните проблеми на времето си. Открито се противопоставят на храмовата управа и духовният монопол, който свещенниците както в древна Юдея, така и в древна Индия налагат над простолюдието.

  • Иисус извършва множество чудеса, също както и сиддхите са известни с невероятните си постижения.

  • Иисус посвещава приближените си ученици в определени езотерични практики, които да им помагат по пътя на духовно развитие. Йога винаги се е предавала чрез лично посвещение от учител.

Векове след разпъването на кръста посланието на Иисус остава живо в група аскети и мистици, които по-късно ще бъдат наречени исихасти (гр. Исихия – тишина) по името на основната техника, която практикуват – безмълвие, което в йога се нарича мауна. Първите данни за исихазмът датират от 3 в. н.е. (св. Антоний Велики) и 4 в. н.е. (Макарий Египетски), но основно име остава и до ден днешен св. Григорий Синаит, който през 10 в. н.е. развива бурна дейност в България, като манастирът му в Странджа планина е притегателен център за монаси от различни държави. В последствие исихазмът намира подслон в Атон (Гърция), както и в Русия, където стои в основата на руското пустинничество (аскеза).

От самото начало исихастите са били обект на нападки и подигравки от останалите православни духовници. През 14 в. н.е. има силен опит за заклеймяване на исихастите като еретици, произлезли от богомилите, но защитниците на исихазма успяват да обосноват разбиранията си и да останат част от православната църква.

В основата на исихастката практика стои Умната (Сърдечна) молитва, която многократно се повтаря, като се съблюдава определена поза, ритъм на дишане и концентрация в дадена част на тялото. Крайната цел е да се постигне пълно пречистване на сърцето и душата от всякакви светски страсти, за да може да се достигне до единение с Бога и истинско познание за света. Тази практика напълно се припокрива с мантра йогата, при която свещени срички се повтарят докато умът изцяло не се насити с тези мистични звуци.

Концепциите, споделяни от исихастите засягат физическото безсмъртие, извисяването на духа, директното възприятие на Бог, както и работа с финните вътрешни енергии. Всичко, което те изповядват силно се доближава до основните постулати и техники в йога.

Твърде много сходства има между йога и християнсвото, за да бъдат пренебрегвани. Разлики също има, но когато заменим концепцията “разделяй и владей” с “обединявай и развивай” не остава много място за конфронтация. В крайна сметка целта винаги е една и съща – човек да познае и да се доближи до Бог винаги, навсякъде, във всичко и във всеки.

Автор: Мокша