Новата епоха, в която живеем изисква нови понятия, с които да изразим новите разбирания и енергии, които се оформят на Земята. Самата дума неотантра е оксиморон. Нео е с гръцки корен и означава нов, ново, различно, а тантра е санскритска дума с корени таноти и траяти и означава най-общо разширяване на енергията/осъзнаването. В древността тези две думи никога не биха се събрали в едно изречение, да не говорим за една дума, но сега реалността е различна. В античния свят Александър Македонски и Чандрагупта имат кратка, но бурна идеологическа среща, след която двете култури не си подават ръка повече от 2000 години. 

По времето на Ренесанса в Европа (14 – 17 век) се изтупват от прахта античните ценности и идеали. В началото на поредната, този път глобална Нова Епоха (21 век), обединението обхваща всички континенти и епохи. Неотантра е дума, изразяваща именно това зряло обединение, което надскача идеологическите, географски, полови и религиозни разделения. Неотантра изгражда мост между древното и модерното..

Ще попитате: Защо точно Неотантра, а не Неоведанта, Неойога или Неосамкхия? Причините са няколко. Първо Тантра е практически ориентирана система, близка до човека. Класическата Тантра е базирана на разнообразен набор от древни индийски и будистки текстове и нейното разбиране и практикуване предполага и тяхното изучаване. 

Второ, съвременната Тантра не изисква от обикновения практикуващ специална грамотност и задълбочени познания на свещени текстове. Класическата Тантра е доста сложна за практикуване. Това е труден път на Себереализация, изискващ отдаденост, търпение и насока от опитен учител. 

Трето, Неотантра е базирана основно на телесните и емоционални усещания, и работа с вътрешните енергии. Това дава по-голяма свобода на хората, прави концепцията по-разбираема и атрактивна.

В последните години терминът Неотантра започва все повече да се асоциира с различни сексуални практики. В класическите текстове сексът е сравнителна слабо засегнат и е по-скоро под формата на визуализация, където практикуващият се слива с Богинята, в избрана нейна форма. Това предполага и известна религиозна обвързаност. От своя стана Неотантра е лишена от всякаква религиозност и е базирана върху директното изживяване Заради адаптивността си към съвремието Тантра се е запазила жизнеспособна през вековете. 

Като махнем религиозната глазура от миналото, фундаменталните принципите на Тантра, не могат да се асоциират с Индия и Тибет. Те са вселенски и присъстват във всяко духовно учение, независимо от епохата и географската ширина. Поради тази причина Тантра сравнително лесно преминава в Новата Епоха.

Независимо от разликите между Класическата и Неотантрата, те си приличат по най-важното. И двете системи се стремят да дадат на човек индивидуална  и интимна връзка с Божественото. Духовната еволюция е в основата и на двете. За съжаление като повечето модерни неща и Неотантра се превръща в популярен полуфабрикат. Тя е лесна, интересна и пикантна, и добре се вписва в съвременния живот, но ако забравим нейното начало и цел, лесно може да стане куха и повърхността.