Лунното затъмнение, което настъпи вчера (на 23.03) маркира излизането ни от т.нар. коридор на затъмненията, който започна на 09.03. Последните две седмици бяха изключително силен емоционален период за много от нас. Връзката ни с Подсъзнанието беше обострена, а чувствителността ни към външния свят – видима, както за нас, така и за другите. Сега, в края на коридора на затъмненията постепенно връщаме осъзнаването си към повърхността и външния свят. Но преди да настъпи моментът на пълно спокойствие, ни се дава още един шанс да разтоварим телата и умовете си от излишните товари.
Лунното затъмнение винаги настъпва при пълнолуние. В този случай пълнолунието е под знака Везни и ни предоставя възможност да държим пространството на пълното виждане и приемане. Това означава, че сега е моментът да видим нещата в тяхната цялост – с тъмната и светлата им страна, с плюсовете и минусите им. От тази позиция можем да приемем, че сме свързани с всичко и всички и като част от голямата картина ние също имаме своите добри и не толкова добри качества.
Разбирането, че всички преживяваме тези трансформационни периоди заедно ни прави по-отворени и отговорни към света и себе си. Нека не забравяме, че нашата най-голяма отговорност е да стоим близо до собствения си център. Това в много случаи означава да поставим личните си граници и да отстояваме себе си. От позицията на центъра способността ни да бъдем полезни за другите, да бъдем съпричастни към тяхното страдание, да разбираме преживяванията им се увеличава многократно. Когато сърцето ни е отворено за света, но не сме центрирани, ние сме много по-склонни да преживяваме всяка малка драма, било тя наша или чужда и да прегаряме от емоционалните товари, които носим. Баланс е една от темите на това лунно затъмнение. Везните трябва да са балансирани.
Да намерим в себе си точното място на тъмнината и светлината понякога е свързано с преживяването на стари емоционални травми. Това е напълно в реда на нещата. Ако усетите, че сте под влиянието на остарели поведенчески модели, кажете си „Естествено“ и продължете напред. Нашата задача, когато преживяваме трудни емоционални периоди не е нито да се вкопчваме в тях, нито да ги ингорираме. Нашата работа е да ги осветим, да ги видим и да признаем съществуването им, но да не им позволяваме да вземат контрол над нас.
По време на затъмнението не е изключено да имаме конфронтация с други хора. В такива моменти е добре да си спомним, че начинът, по който отработваме външни конфликти демонстрира способността ни да се справяме с вътрешните си такива. Когато се чувстваме фрустрирани, нечути и неразбрани, това много често се явява като резултат от неспособността и нежеланието ни да чуем, видим и разберем нещо от вътрешната си действителност. Преди да избухнете, спрете и си поемете въздух.
И за финал, не забравяйте, че всички преминаваме през такива периоди под една или друга форма. Нека бъдем съпричастни и да подхождаме с разбиране към хората около нас.
Желаем ви ползотворно лунно затъмнение.