През последните години се наблюдава все по-голям интерес към духовните практики, или поне така изглежда на пръв поглед. Но дали наистина е така? Дали наистина хората се интересуват от духовното, или само си играят на духовност?
За повече от 20 години по пътя, постоянно слушам за това как “едно време” (в древността) хората са били истински отдадени на духовното, как са били способни да постигнат непостижими за съвременните хора неща, как са правили истински чудеса и тн… Но някой задава ли си въпроса защо? С какво “древните” са били по-добри от нас?
А отговорът е много прост. Заради отдадеността. Сега всеки се оправдава, че живеем в динамичен свят, че сме много заети със собствения си живот, че нивото на стрес е твърде високо…. А замисляме ли се какъв е бил животът в древността? Хората тогава по-добре ли са живеели? По-лесно ли им е било? Стресът по-малко ли е бил?
Болести, глад, постоянни войни, страх при всяко раждане, при всяко почукване на вратата. Всеки непознат е можело да бъде враг. Всяка дребна инфекция е можело да бъде смъртоносна. И все пак хората са се отдавали, напълно и безусловно. И след години практика и усилия са били достойни да приемат Божественото в себе си. Ставали са способни да канализират Божествената сила и да творят чудеса.
А какво наблюдаваме днес? Хора, които вмъкват “духовната” си практика между светските ангажименти, отделяйки за нея по няколко минути от време на време, когато им е удобно, започват да “канализират” Богинята Майка, сякаш това е някакво забавление за почивните дни. Предлагат връзка с “Първоизточника” в обедната почивка и “разкриване” на душата срещу скромно заплащане…
Съвременните хора пропускат един основен и фундаментален елемент, за да е възможно да станат приемници на Божественото и това е чистотата. Но не чистотата след кратко душче или вана, а дълбокото вътрешно пречистване на тялото, ума и сърцето, което е несъвместимо с много съвременни разбирания и навици, и се постига само след интензивна и продължителна практика.
Също така повечето хора практикуват някаква комбинация от техники, идващи от различни традиции, което също е вид замърсяване. Имат силни усещания и изживявания, но това е само игра на сетивата и ума. Смятат, че колкото по-силно “усещат”, толкова по-добре е, но това е чиста заблуда. Душата не функционира в измерението на сетивата, ума или тялото. Как тогава може дадено сетивно или телесно изживяване да се определя като духовно?
Автор: Мокша