Ако има една дума, свързана с йога културата, която да всява най-много смут в сърцата на западния човек, то това е именно “гуру”. Не само в България, но и в целия западен свят, думата гуру се асоциира с някой, който се възползва от наивните хора и злоупотребява с тях, физически, психически и емоционално. За западния човек, гуру е някой, който ограничава свободата на човека и пречи на личностното израстване, като изисква безпрекословно подчинение, граничесто с фанатизъм.

Всички знаем, че в западната култура индивидуализма е издигнат в култ. Да си сам за себе си учител се смята за висш идеал. Хората се учат от малки да не се доверяват на авторитети. И това е особено силно изразено при нас българите. За нас дори е въпрос на чест да сриваме всеки авторитет и по възможност да го “маскарим”. Ние живеем на принципа “Он ке ми кае…” и пет пари не даваме за мнението на другите, дори когато става дума за някой академичен авторитет. Примери за това можем да видим ежедневно в отношението на децата към учителите, преподавателите в университетите и по-възрастните като цяло.

А думата гуру в най-общ смисъл означава именно учител, или по-точно казано: този който внася светлина в мрака. В светския живот гуру е всеки, който ни учи на нещо. Първият гуру за всеки е неговата майка, после е бащата и след това всички останали… Гуру може да бъде дадено събитие или книга, но най-вече това е авторитет.

В източната култура гуру е този, който ни изважда от мрака на невежеството и ни води към светлината на познанието. Гуру може да бъде светски човек, но също така и духовен водач. Напълно разбираемо е, че хората са скептични към гуру, като се имат в предвид многобройните примери за псевдо учители, които познаваме. Но ако има грешка, която хората повсеместно правят, това е да генерализират на база частично познание. Ако човек за първи път опита ябълка и тя е развалена, това означава ли, че трябва да реши, че всички ябълки са лоши на вкус и повече никога да не опита друга?

Сред безкрайната поредица от просветлени учители, които са допринесли за еволюцията на човечеството, безспорно има и шарлатани, но те не бива да се взимат като еталон, а даже напротив, трябва да служат като справка за разпознаване на истинските учители.

Но нека да кажем нещо и за истинските учители, защото те са безценни и заслужават най-дълбоко уважение и почит. Първото нещо, което трябва да се знае за тях е, че те съществуват дори и днес. Макар и рядкост, истински реализирани учители се раждат и днес, и винаги ще продължават да се раждат, защото те са проява на Божията милост, която никога не би оставила човечеството без водачи.

Гуру идва от Бог, отдаден е на Гог и иска да отведе колкото се може повече хора при Бог. Тук ревностните християни ще подскочат и ще кажат, че истински Бог е само християнския Бог, мюсюлманите ще твърдят че Бог е само Аллах, еврейте ще се подсмихват смятайки, че Бог е само Яхве, последователите на Кришна ще наричат всички други неверници и демонопоклонници…. Но Бог е един за всички, независимо дали ни хаесва или не. Бог обича всички ни еднакво, без значение кои сме, от къде идваме и как ние Го наричаме.

Съотвевтно и гуру може да е от всяка религия и култура, защото няма значение формата на учението, а само дали ни дава директна опитност за Божественото или не.

Всичко това звучи добре на теория, но когато стане дума за конкретен човек и хората дават назаден. Да уважаваме някой безплътен учител или принцип е до някъде приемливо, но да наричаме гуру жив човек?!? Това надхвърля здравия разум и скептицизъм, толкова важни за съвременните рационални и практични хора.

В може би най-стария познат религиозен текст Риг веда (книга 1, химн 164, стих 46) се казва: Ekam sad vipra bahudha vadanti = Истината е една, но мъдрият говори за нея по много начини. Истината е Бог, а Мъдрият е Гуру. Няма значение по кой път сме тръгнали да търсим Бог. Всеки път е подходящ, защото води към едно и също място, но това, което определя дали ще стигнем там е кой ни води. Със собствени усилия човек може да стигне до върха напланината, но за да стигне небето, му трябва много повече (от самолет или космически кораб 🙂 ).

Макар и да ни е трудно да го приемем, човешките възможности са органичени и за да отидем отвъд тях се нуждаем от Божествена подкрепа, а тя идва когато сме готови за нея и се нарича гуру. Това, че може да не сме готови не означава, че гуру не съществува. Гуру не е някой, който върви пред нас. Гуру е този, който върви зад нас и ни подкрепя на всяка наша крачка. Гуру взима каквото е излишно и дава каквото е нужно, за да се развиваме духовно. Гуру не се разпознава с ума, а със сърцето. Гуру не може да бъде разбран, а само да бъде обичан, защото гуру може да бъде определен с две прости думи: безусловна любов.

Гуру предизвиква ума и отваря сърцето. Гуру не е нещо, от което да се боим, или към което да се стремим. Гуру е естествена и необходима част от духовното развитие. За човека, потънал в материлното, в егото и заблудата, гуру е плашещ. За стремящия се към Божественото, гуру е пътеводна светлина.

Истинският учител е живият учител, защото той дава жив пример и е част от живота на хората. Учител, който го няма, може да ни вдъхновява, но не може да ни заведе до Бог така успешно. Една школа, едно учение е живо докато е жив учителя. След това постепенно замира и се превръща в догма. Много хора претендират, че се стремят към Божественото, но малцина са готови да се отдадат истински на процеса, да забравят за предрасъдъците си и да се смирят в светлината на учителя.

Автор: Мокша