Еньовден официално е празникът, на който се почита Свети Йоан Кръстител, който е предсказал раждането на Христос. Въпреки връзката си с християнството, този празник има дълбоки езически корени и е свързан с мистичната сила на елементите.

Според поверията по нашите земи, Еньовден поставя началото на зимата. На празника слънцето е в зенита си и лудува, а след това започва да умира и „Св. Еньо се стяга за зимата“. И тъй като този ден се смята за най-дългия в годината, пък и е близо до лятното слънцестоене (21-22.06), той е свързан с почитане на Бащата-Слънце и неговата мощна пречистваща енергия.

Един от обичаите гласи, че всички жени трябва да посрещнат слънцето на Еньовден и да погледнат сенките си – ако сянката е пълна, жената ще бъде здрава. Самото посрещане на слънцето е лечебно и зареждащо само по себе си, но традицията не свършва до тук.

Легендите гласят, че на този ден слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата целебна. След това се отърсва и падналите росни капчици имат магичска сила. Измиването с еньояденска роса е още един от ритуалите, който в нашата традици се казва, че носи здраве и благоденствие.

Черешката на тортата, разбира се е брането на билки, които по Еньовден също придобиват изключителна сила. Едно от поверията гласи, че те трябва да са 77 и половина – за всички болести и за „болестта без име“. С набраните билки след това се правят други ритуали. В някои региони се изплитат венци за всеки член от семейството и се гадае за здравето им. Разбира се, растенията се използват и с практически цели – за лекуване на различни състояния и проблеми.

В традициите на българите се срещат и други по-необичайни Еньовденски обреди, свързани със силата на жената-магьосница. Мистичната ин енергия е силно застъпена в този празник, което може само да ни говори за женското присъствие в ритуалите по нашите земи.

Така този на пръв поглед ян ориентиран празник, чийто фокус е върху Слънцето всъщност свързва елементите в една плетеница от обреди и показва тяхната зависимост едни от други. Ако нямаше слънце, нямаше да има роса. Ако нямаше роса, нямаше да има билки. И всичко това красиво пречупено през призмата на мистичната, понякога плашеща, но винаги почината Жена, която бере лековитите растения, нарича, къпе се с росни капки и омагьосва.

Еньовден си остава един от най-интригуващите, дълбоки и неразгадаеми празници в нашите традиции. Ден, в който всичко полудява – слънцето, росата, тревата и не на последно място жената. Отпразнувай този магически ден с нас в Тринити – включи се в СамоДивския ни ритрийт и открий кои са 5-те архетипа на женствеността, каква е тяхната връзка с елементите и как можеш да ги въплътиш в ежедневието си.