Всички, които са посещавали Тринити ритрийт център са практикували под зоркото око на Бабаджи. Негов портрет е разположен на централно място на олатара в залата за йога и често ще видите пред лика му оставени малки дарове, като цветя, плодове, вода или запалена свещ. Но не са много тези, които познават Бабаджи и неговата история. Ето защо днес решихме да ви разкажем кой всъщност е той и защо неговiят портрет е неизменна част от интериора на Тринити.
Бабаджи е велик Йога-учител, аватар – въплъщение на Божественото в човешка форма. Наричат го още Крия Бабаджи Нагарадж, Махаватар Бабаджи или Шива Бабаджи. Тялото му е неподвластно на възрастта от 16-годишен, когато победил смъртта и достигнал висшето състояние на просветление. Неговата мисия като аватар е да подкрепя човечеството в стремежа му към Божествена реализация. Обикновено той прави това анонимно. Въпреки това някои велики души и йога учители казват, че Бабаджи им се е явил лично. Сред тях са Ади Шанкарачария, Кабир, Лахири Махасайя, Йоги С.С.А. Рамайях и В.Т. Нийлакантан.
Един от най-често цитираните източиници на информация, свързани с Бабаджи е небезисвестната книга на Пармаханса Йогананда „Автобиограгия на един йогин“. В нея авторът разказва за своя учител Лахири Махасайя, който лично е получил посвещение от Бабаджи. Йогананда споделя някои интересни факти от живота на Бабаджи и разказва за своята среща с него преди да замине на своята мисия в САЩ. Преди пътуването Бабаджи се явил на Йогананда и му казал, че той лично го е избрал, за да разпространи знанието за крия йога на запад.
Много легенди са свързани с името на Бабаджи, което прави разграничаването на реалната информация още по-трудно. Въпреки това, някои факти около живота му се препокриват в множество източници. Един от най-достоверните сред тях е книгата на Маршал Говиндан „Бабаджи и крия йога традицията на осемнадесетте сиддхи“. В нея се разказва за момче на име Нагарадж (името, което родителите на Бабаджи са му дали, което означава крал на змиите), родено в селцето Парангипеттей през 203 г пр. Хр. Бащата на момчето бил свещеник в главния храм на селото и ранните години от живота на Нагарадж били силно обвързани с религиозните практики и традиции. Това повлияло на момчето и то започнало да проявява голям интерес към духовността и религията.
Когато Нагарадж бил петгодишен , един чужденец го отвлякъл и го продал в робство. Новият собственик на момчето се оказал добър човек, който бързо му подарил свободата. 5-годишният Нагарадж се присъединил към група странстващи саняси прекарал няколко години с тях в изучаване на свещените писания (Веди и Упанишади) и епичните произведения (Махабхарата, Рамаяна, Бхагавад-гита). Момчето често участвало в дискусии на метафизични теми, по време на които ясно проличавала дарбата му да излага доводите си и да разрешава спорове с поразителна за възрастта си ерудиция.
Нагарадж усеща, че задълбоченото изучаване на свещените текстове не го доближава до Себереализацията и на около 11-годишна възраст се отправя на поклонение към свещения храм в Катиргама, Шри Ланка. Там момчето среща Сиддха Богантар и му става ученик. В продължение на шест месеца Нагарадж изпълнявал интензивни медитативни техники. Учителят му го наблюдава и го посвещава в Крии на все по-високо ниво. Отдадеността на момчето била отплатена и той започнал да навлиза все по-дълбоко в състояние на самадхи. Богантар, видял потенциала на своя ученик, го насочва да търси посвещение в Крия Кундалини Пранаяма от легендарния Сиддха Агастияр.
Бабаджи тръгва пеша в издирване на своя бъдещ учител. Когато стигна един от 64-те храма в южна Индия, прави мълчалив обет да остане на мястото си, докато Агастияр не благоволи да го посвети в тайните на Крия йога. 47 дни Бабаджи се моли в медитативна поза и чака своя учител. На четирдесет и осмия ден, когато тялото му било на границата на гибелта, от близката гора се появил Агастияр. Учителят дал вода и храна на момчето, след което го посветил в тайните на Крия Кундалини Пранаяма.
След като получил посвещението си, Бабаджи се отправил на дълго поклонение до Бандринат, който се намира в Хималайските планини на 3122 метра, близо до границата с Тибет. Там момчето прекарало 18 самотни месеца в усилена практика. Това довело до навлизането в му в състояние на соруба самадхи – Божествеността се спуснала върху му, сляла се с него и трансформирала духовното, интелектуалното, менталното, виталното и физическите му тела. Тялото на Бабаджи спряло да старее и засияло със златния блясък на божествена нетленност. От тогава Бабаджи подкрепя всеки търсещ по пътя му към реализацията. Неговият живот е вдъхновение за много практикуващи, а присъствието ми е силно осезаемо от всички, които следват традицията на Крия Кундалини Пранаяма. Ликът на Бабаджи краси олтара в Тринити ритрийт център и напомня на всеки, който стъпи в залата, че най-важният път е пътят към Себепознанието и Себерализацията.