Задавали ли сте си въпроса, кога точно започва практиката на Йога? Дали това става с първото влизане в залата? Или след първия семинар? Може би след “тичър трейнинга”? Или пък, когато започнем да практикуваме сами вкъщи?
Всеки един от тези моменти бележи значима стъпка в духовното ни развитие, но истинското начало е посвещението.
В Йога има два типа практикуващи. Те се наричат съответно адикари = последователи и йоги = посветени. За да се занимаваме с Йога не е нужно да сме посветени!!! Обикновено хората изкарват години като адикари и дори тогава не е задължително да преминат през посвещение.
Йога е система с “отоворен код”, но това не означава, че си няма собствени хилядолетни правила. Просто на тези правила се обръща все по-малко внимание.
За да практикуваме е нужно да имаме желание и поне някаква отправна точка. Особено в съвременния свят, при наличието на толкова много “йога продукти” е важно първо добре да огледаме, преди да се насочим към конкретна школа, учител и традиция. Повечето хора така и не откриват своя път и цял живот “изследват”. Това разбира се е тяхно право и до голяма степен въпрос на карма 🙂 В света има хора, които търсят и такива, които намират.
И все пак в определен момент, някои хора достигат до етап на вътрешна потребност да се установят в дадена школа. В миналото тази принадлежност е била есенциална и хората извън утвърдените традиции са били смятани за духовни “аутсайдери”. В класическите Йога среди се смята, че мантрите нямат сила, ако не са получени от представител на някоя от древните школи, можещи да проследят историята си далеч назад във времето, чак до някой от великите ачарии (майстори). Поради тази причина и до днес в “Изтока” се приема, че без учител практиката е непълноценна. Това, разбира се, коренно се различава от схващането на “Запада” 🙂 .
Повечето течения в Йога са чудесни, полезни и здравословни, ако целта ни е да се поддържаме във форма, да сме здрави и жизнени. Това, обаче, е възможно най-ниското ниво на Йога, което за повечето хора е напълно задоволително.
Ако стремежът ни е да постигнем висшата цел на Йога, а именно да получим директна опитност за Божественото и да се установим в тази финна реалност, то тогава Учител (Гуру, леле каква страшна дума 🙂 ) е жизнено важен. За целта, обаче, трябва да намерим достоен такъв и да му се доверим с цялата си душа.
Моментът, в който Учителят ни приема е моментът на нашето посвещение. Това е мигът, в който ние декларираме нашата принадлежност към Учителя, а Учителят декларира неговата принадлежност към нас. Това е миг, в който ние вече не сме сами по пътя. Това е миг, в който всичко се променя. Ние вече не следваме, а се посвещаваме на един висш принцип.
Връзката Учител – Ученик е двупосочна. Това е взаимно приемане, обич и доверие. Това е магия, която егото и умът не могат да разберат. Това е начало на нов живот. За това посвещението се приема като второ раждане и често хората получават ново – духовно име, което да ги подсеща във всеки един момент каква цел са си поставили и как да я постигнат.
Автор: Мокша